Като самотни родители понякога описваме успеха по различен начин. Така прави и украинката Наталия Цирул. Синът ѝ, който е травматизиран от войната, тъкмо бе навършил училищна възраст, но не можеше да остава без на майка си. За да може тя да продължи напред със своята интеграция, той трябваше да се освободи от страховете си.
Наталия Цирул е щастлива, че поне може да посещава курс по немски език. Тя идва от региона северно от Мариупол. Когато през юни 2022 г. те пристигат в Дуисбург, майката и синът бяха преминали не само през бягството от превзетия и обсаден от руската армия град. При нападението те не са били заедно, а на различни места. Страхът от раздяла и моменти на предизвикване на реакция посредством всичко, което би могло да бъде взето за сирена или бойна тревога, бяха довели сина до състояние, в което той не можеше да бъде без майка си.